Новини

A A A

Мишел Захариева: Много ми хареса да съм част от общност, в която всички си държат на думата

05.08.2019

Мишел Захариева е на 15 години, от град Козлодуй. От една година учи в столичното 18-то СУ „Уилиям Гладстон“, паралелка с изучаване на японски и английски езици. Освен това тя се занимава с плуване от дете, носител е на многобройни награди от различни състезания, в момента е част от отбора на Национална спортна академия.
Първоначалното запознанство с Мишел беше задочно – чрез баща й Борислав Захариев, служител в управление „Международни проекти“ на ДП „Радиоактивни отпадъци“. Той сподели, че на Мишел предстои участие в летен лагер „Международные умные каникулы“ („Международна умна ваканция“), организиран от държавната компания „Росатом“. Малко след завръщането си детето разказа за инициативата.


Разбрах за конкурса по повод лагера, реших, че ще е много интересно – нещо ново и непознато. Условието беше кандидатите да напишат две съчинения – на български и на английски езици. Първото беше на тема „Моите силни страни“, в което трябваше да разкажем за себе си и за своите мотиви,  а темата на второто беше „Бъдещето на нашия град“, то изискваше повече въображение.  И един ден получих имейл, че съм одобрена, не можех да повярвам, представях си колко много деца ще искат да се включат и честно казано смятах, че имам много малък шанс. Сега мога да кажа – струваше си всички усилия.
Лагерът се проведе в рамките на три седмици във Всерусийския детски център „Орльонок“, област Краснодар, близо до град Туапсе, на черноморския бряг. Бяхме участници от седем държави – Франция, Армения, България, Русия, Узбекистан, Египет и Унгария. Компанията „Росатом“ организира лагера за втора година, през 2018 г. той се е състоял във Финландия.  Бяхме близо 150 деца, като българската група се състоеше от 11 участника.
Всеки ден имахме различни занимания и имаше ден на всяка държава участничка. Когато трябваше да представим нашата държава, ние избрахме да им разкажем легенди за самодивите, на покажем пиеса за Хан Кубрат и неговите синове. Разбира се, доста се притеснявахме, но се получи много интересно. Всъщност, събитията в деня се случваха на няколко места едновременно – на едно от тях учихме останалите на българската азбука, някои думи и цели изречения. На друго място показвахме народни танци – ръченица и право хоро.  Предложихме и занятие, в което нашите връстници трябваше да оцветят тениски по направен от нас шаблон с български шевици. Всички много се зарадваха, бяха изключително позитивно настроение към тези занятия и изпълнени с желание да научат повече за нашата култура. Както и ние – за всички останали. Всеки се стараеше да представи държавата си по възможно най-интересния начин. А денят започваше със изненада – това означава да станем от сън по-рано от другите и да подготвим тайно нещо, за което никой не знае. За началото на нашия ден успяхме да направим от салфетки над сто български рози със съдействието на ръководителя на групата Милена Копачева, преподавател от СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Козлодуй. Рано сутринта пуснаха по радиото българска песен, ние се разпределихме и влязохме във всяка стая да събудим всеки в лагера с роза-подарък…
Толкова различни бяха дните – никой не очакваше.
Всеки ден имахме мастер-класове, на практика – учебни занятия. Бяха предвидени театър, арт-пътешествие, езикът на тялото, езикът на ритъма (танци с пляскане на ръце),  т. е. тематични творчески занимания. Единствената „по-академична“ възможност беше изучаване на руски език. Аз избрах точно този мастер-клас в първия ден, когато всички трябваше да се насочим към занимание за цялото време на лагера.  Харесах да уча руски, защото почти нищо не знам от този език, реших, че ще ми е интересно и че ще ми бъде в помощ в комуникацията с останалите деца. И наистина беше много полезно – в края на периода с научените думи успяхме да напишем пожелания и дори да  дадем кратки интервюта.
В моята стая бяхме две момичета от България, две – от Египет, две – от Русия, от Узбекистан. В първите два-три дни общуването беше малко по-трудно, никой не говореше перфектен английски, но бързо намерихме общ език, започнахме активна комуникация, която продължава и сега.
Най-много ми хареса, че всички ръководители бяха неотлъчно до нас, с внимание, оптимистично настроени, усмихнати, търпеливи, когато нещо не разбираме – бяха създадени чудесни приятелски взаимоотношения. В същото време имаха невидим авторитет, всички ние бяхме изключително точни и дисциплинирани.
Взехме участие и в поредица от големи събития. За целта пътувахме с автобус до центъра на лагерния град (в целия детски център имаше над 500 деца по различни други инициативи), мястото беше като олимпийско градче. Там, в огромна концертна зала се състояха откриването и закриването на смяната, рожденият ден на ВДЦ „Орльонок“, театрални постановки, вътрешна „Евровизия“… На последното събитие нашата група също се представи с неочакван за нас успех – на сцената изиграхме хоро под звуците на „Назад, назад, моме Калино“ в изпълнение на едно от момичетата в нашата група.
…Интересното е, че за всяко подобно участие ние научавахме примерно само ден предварително и трябваше много бързо да реагираме – с идеи, репетиции, изпълнение. Даже в един от случаите имахме само няколко часа да направим „танц на отряда“, включително да си измислим и подготвим костюми, беше хем забавно, хем малко трудно, но се справихме. Дните бяха много наситени, като цяло всичко се случваше много бързо, при това ръководителите не се намесваха, трябваше ние да се самоорганизираме, поради което всички бяхме много сериозни за всяка задача и в крайна сметка успявахме. Много ми хареса да съм част от такава общност, в която всички си държат на думата. Мисля, че това също беше израз на философията „Умные каникулы“. Посланието беше всички да сме задружни и, наистина, за времето, прекарано заедно с децата от останалите държави, ние много се приобщихме едни към други. Беше ни много трудно накрая да се разделим и според мен като цяло идеята е сближаване, а не разделение между хората. Мисля, че в нашия случай доказахме, че е възможно, осъществихме този смисъл. Надявам се да се срещнем отново някой път – с Лиза от Русия, със Сузана от Египет, с Анастасия от Франция и с Чанга от Унгария.

Нагоре